Filip Vest
Why do you carry that thing (everywhere you go)?

There’s a photograph of me with a backpack on, seemingly ready for a trip, but I have no photos from the trip itself.

A film in the form of a prologue sets the scene for the exhibition “Why do you carry that thing (everywhere you go?)”. The narrator of the film is putting the pieces together of a fading memory about a trip to the mountains with two friends. As he tries to remember all the things that might have happened on that trip the borders between imagination and reality begin to crumble and small trees start growing from the backpacks of the three friends. An evasive train of thought hints to a story about confusing desires, friendships and things left unsaid. About eating canned food, watching someone sleep and trying to make trees and relations grow.

A series of deconstructed toy train tracks run through the exhibition space echoing the fragmented and synthetic memory from the film. It’s a topography of wood, plastic, band aids, baked beans and words out of order. At the end of the path you’re left with a train track split in two:

Or maybe I didn’t < Or maybe you didn’t

The exhibition “Why do you carry that thing (everywhere you go)?” is the first part of an exploration of intimacy, masculinity, memory, desire and all the things we carry around. For the next part the project will be translated into a performance that will take place in Denmark and Sweden.

How do you know if something is something different?

Съществува моя снимка с раница, привидно готова за пътуване, но нямам снимки от самото пътуване.

Филм под формата на пролог поставя сцената за изложбата „Защо носиш това нещо (където и да отидеш?)“. Разказвачът във филма сглобява парчетата от избледняващ спомен за пътуване в планината с двама приятели. Докато той се опитва да си спомни всички неща, които може да са се случили по време на това пътуване, границите между въображението и реалността започват да се рушат и малки дървета започват да растат от раниците на тримата приятели. Уклончив ход на мисли намеква към история за объркващи желания, приятелства и неща, останали неизказани. За яденето на консерви, гледането на някой да спи и опитите да накарате дърветата и отношенията да растат.

Поредица от деконструирани релси на играчки влакове преминават през изложбеното пространство, отразявайки фрагментираната и синтетична памет от филма. Това е топография от дърво, пластмаса, лепенки, печен боб и думи без ред. В края на пътеката ви остава железопътна линия, разделена на две:

може би аз не съм < може би ти не си

Изложбата „Защо носиш това нещо (където и да отидеш)?“ е първата част от изследването на интимността, мъжествеността, паметта, желанието и всички неща, които носим наоколо. За следващата част проектът ще бъде превърнат в представление, което ще се представи в Дания и Швеция.

Как може да знаем, ако едно нещо е всъщност нещо друго?

Filip Vest (b. 1995) lives in Copenhagen and holds an MFA from Malmö Art Academy. Through performances, installations, films and texts, he examines queer love, loneliness and desire in the 21st century. His works deal with how objects are turned into humans, and how humans are turned into objects – and how the spaces we live in affects us. The characters are always a kind of hybrids, somewhere between abstract and concrete, talking and dumb, between animate and inanimate. Through mobile phones, walls and windows, they communicate and miscommunicate across species and time in a vast network of small and large things affecting each other: a talking wall, a group of walking potted plants or a bird falling in love with a statue.

Filip Vest has previously shown his works at The National Gallery of Denmark, Copenhagen Contemporary, Nikolaj Kunsthal, Charlottenborg, Tallinn Art Hall and at Manifesta13 among other places. www.filipvest.dk

Филип Вест (р. 1995 г.) живее в Копенхаген и има магистърска степен от Художествената Академия в Малмьо, Швеция. Чрез пърформанси, инсталации, филми и текстове той изследва странната любов, самотата и желанието в 21 век. Неговите творби се занимават с това как обектите се превръщат в хора и как хората се превръщат в обекти – и как пространствата, в които живеем, ни влияят. Героите винаги са своеобразни хибриди, нещо между абстрактно и конкретно, говорещо и нямо, между живо и неживо. Чрез мобилни телефони, стени и прозорци те общуват и погрешно общуват между видовете и времето в огромна мрежа от малки и големи неща, които си влияят едно на друго: говореща стена, група ходещи саксийни растения или птица, влюбена в статуя.

Филип Вест е показвал свои творби преди това в Националната галерия на Дания, Copenhagen Contemporary, Nikolaj Kunsthal, Charlottenborg, Tallinn Art Hall и в Manifesta13, наред с други места. www.filipvest.dk

The exhibition is supported by the Municipality of Veliko Turnovo, Tequila Bar Fnky Mnky, and The Danish Art Foundation. Translations by Denitsa Milusheva.

Изложбата е подкрепена от Община Велико Търново, Tequila Bar Fnky Mnky и Датската арт фондация. Преводи Деница Милушева.

The exhibition is supported under the "Program for the Restoration and Development of Private Cultural Organizations" of the National Fund for Culture, Bulgaria.

Изложбата е финансирана по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации" на Национален Фонд Култура.