Sigbjørn Bratlie
Razzvachat

The main ingredient in the work of Sigbjørn Bratlie is what he likes to call ”the artist as anti-hero”. In his work there is a humorous and distinctly hermeneutic approach to contemporary visual culture; often conceived to search for meaning in cultural phenomena. The anti-hero artist, in terms of Bratlie’s conceptual framework, desperately tries to cope with knowledge production and create profound, deep-felt and groundbreaking work, but usually ends up failing miserably. The notion of communication, or rather miscommunication, in a foreign language, is what anchors all the ingredients together.

In his performative projects, Bratlie first spends a year teaching himself a foreign language. Then produce a video in which he, in line with his research and a particular linguistic and cultural setting, try to communicate that language. His artistic outcomes often result in video works, many of them focusing on situations where access to meaning and mutual understanding is made difficult due to lack of vocabulary, misunderstandings, bad grammar or bad pronunciations.

The metabolism in the exhibition Razkazvachat makes us realize that there is an anti-hero-artist in all of us. When integrating, like a parkour tourist or a deadpan tour-guide, with a person speaking a different language, we are bound to fail in communicating one way or the other. The real question is how to cope with that communication breakdown and potential xenophobic and symptomatic self-defense mechanisms in that collision, either spontaneously or not. As gallery Heerz Tooya has reached a point of full confusion in Veliko Turnovo, the timing of Sigbjørn Bratlie’s exhibition couldn’t be better. The razzmatazz is gone and confusion is left dangling alone, asking the simple yet convoluting question, what value has that integrating something or someone you do not know much about? - Lars Nordby

Sigbjørn Bratlie (b. 1973) lives and works in Oslo, Norway and Gdynia, Poland. He holds an BFA at University of Central England in Birmingham and MFA at Central Saint Martin’s in London; England. Bratlie’s video, performance and installation artworks evolves thematically around the notion of (mis)communication. His solo exhibitions include Colloquium at Buen Kulturhus in Mandal, Norway, 2019; Ubi silentio fruor at B-Galleria in Turku, Finland, 2019; Aporfik at Fabrikken in Copenhagen, Denmark 2017; and Robota at Galeria ZPAP in Gdansk, Poland 2013. www.sigbjornbratlie.com

Основен елемент в творбата на Сигбьорн Братли е, както той сам обича да казва, „творецът като анти-герой”. В работата му има хумористичен и ясно изразен тълкувателен подход към съвременната визуална култура, често възприемана като търсеща смисъл в културния феномен. Творецът анти-герой, в смисъла на концептуалната рамка, която Братли залага, отчаяно опитва да се справи с производството на знание и да създаде грандиозна, дълбока и разтърсваща творба, но обикновено всичко приключва с жалък провал. Това, което държи елементите заедно е идеята за комуникация на чужд език, или по-скоро – липсата на такава. В своите проекти пърформанси Братли първо прекарва една година в изучаване на даден чужд език. След това създава видео, в което той, заедно с резултата от своето изследване и съответната езикова и културна среда, се опитва да предаде този език. Резултатът от творческата му работа обикновено са видео произведения, повечето от които се фокусират върху ситуации, в които разгадаването на значението и взаимното разбиране са възпрепятстване от липса на езиков речник, недоразумения, неправилна граматика или лошо произношение.

Метаболизмът в изложбата Разказвачът ни кара да осъзнаем, че във всеки от нас живее анти-герой. Когато се интегрираме с хора, говорещи на чужд език, като например, набързо преминаващ турист или отегчен екскурзовод, ние обикновено, по един или друг начин, се проваляме. Въпросът е как в такива сблъсъци да се справим, спонтанно или не, с липсата на комуникация и потенциалните ксенофобски, симптоматични механизми за самозащита. Сега, когато галерия Хеерц Тооя достигна точката на пълно объркване във Велико Търново, е най-подходящото време за изложбата на Сигбьорн Братли. Няма я оживената шумотевица и объркването виси самотно в пространството, с простия и същевременно заплетен въпрос: какъв смисъл има да се интегрираш в нещо или с някого, за когото не знаеш почти нищо? -Ларс Нордби

Сигбьорн Братли (р. 1973 г.) живее и работи в Осло, Норвегия и Гдиня, Полша. Има бакалавърска степен по изящни изкуства от Университета в Централна Англия, Бирмингам и магистърска степен по изящни изкуства от Централния колеж по изкуство и дизайн Св. Мартин, Лондон, Великобритания. Видео произведенията, пърформансите и инсталациите на Братли са изградени около идеята за (не)комуникация. Самостоятелните му изложби включват: Колоквиум (Colloquium) в Буен Културхус (BuenKulturhus), Мандал, Норвегия 2019; Уби силентио фруор (Ubisilentiofruor) в В-Галерия, Турку, Финландия 2019; Апорфик (Aporfik) във Фабрикен (Fabrikken), Копенхаген, Дания 2017; Робота (Robota) в Галерия ZPAP, Гданск, Полша 2013. www.sigbjornbratlie.com

Превод: Милица Ганчева Минева. Изложбата е подкрепена от Министерство на външните работи - Норвегия,Община Велико Търново и Крафт бира Гларус.

Translated by Militsa Gancheva Mineva. The exhibition is supported by the Norwegian Ministry of Foreign Affairs, Glarus Craftbeer and the Municipality of Veliko Turnovo.